На втората гонка се отказахме и се прибрахме в пристанището.
След това стандартно, душ, кафе и по-късно в таверната.
Неделя втората регата и деня в който сменям екипажа.
СпОртистите слизат, спИртистите се качват.
Утрото е невероятно спокойно и приятно.
Вятър нямаше, затова отложиха старта с 1 час.
По някое време стартирахме, но доста вяло.
Сериозните лодки ни скъсаха шортите..
Стана вече следобед, вятъра съвсем умря и беше ясно, че няма смисъл да се клатушкаме повече.
Тръгнахме към пристанището където "Надениците" чакаха.. в таверната.
Добре стартираха и те.
100 пъти им бях казал да не взимат много багаж.
Натоварихме се и газ към Тасос. Инструктажи в движение.
Заклетите рибари започнаха борба с такъмите.
Автопилота не бачкаше и затова един по един на вахта.
Времето вече започна да подухва, а прогнозите вещаеха ветрове от 20+ възела.
Но за момента всичко беше приятно.
Не след дълго и първи удар!
Настроението вече беше на макс.
Пристанахме без проблеми, швартовах лодката за всеки случай с по още едно въже и..
беше време да отпразнуваме деня.
Направо се уляхме...
На прибиране към лодката взе да се усеща, че вятъра засилва.
Хубавото беше, че ни избутва от кея, а не ни блъска в него.
Сложих по още едно въже. Страх лозе пази.
Легнах си с доста притеснен, вятъра усилваше, лодката се подмяташе та така и не заспах.
Към 03:00 стана непоносимо, а въжетата се опъваха застрашително. Изскочих навън и изрових всички въжета от лодката.
През това време всички станаха и се заехме да укрепваме и привързваме.
За наш ужас, въжетата бяха стари и доста похабени и изтъркани.
Само от вятъра лодката седеше на крен.
През цялата нощ и целият следващ ден не спря да духа. На моменти показваше над 35 възела.
На сутринта вятъра изобщо не се беше уморил.
Продължаваше да злобно да духа.
Фериботите от Керамоти също трудно пътуваха.
Беше ясно, че този ден ще се прекара скучно и няма да мърдаме от пристанището.
Някой хора решиха да изкарат деня така :
Да, ама не..
Амплитудата на подскоците на носа беше 30 см във всички посоки.
Затова спретнахме една разходка.
След разходката и преди поредната кръчма..
проверката на въжетата показа 2 скъсани..
Последва отново, таверна, преяждане, узо на корем..
И за десерт , вятъра беше намалил силата си.
По прогноза на следващият ден трябва вече да е утихнало.
На сутринта, слънце и свежо и приятно време.
Все още духаше около 15-20 възела но леко по леко падаше.
Прогнозата беше, че около 14:00 вече ще е около 10 възела, така че беше време да потегляме.
Междувременно дойдоха поляци с страхотна двумачтова яхта.
Стара, но много добре реставрирана и подготвена.
Ние се бяхме запътили към западната страна на острова - Калирахи, а те от там идвали.
Вълната влизала директно в пристанището и ги е блъскало здраво 2 дни, затова избягали в Лименас..
Пак ме обзеха някой притесненя, но неможехме повече да седим там.
Заредих вода и потеглихме.
Времето беше разкошно. А вятъра след около час напълно изчезна..
Обаче.. и не кълвеше..
Пристанахме в Калирахи. Водата беше като тепсия, вятър никакъв.
Тишина и спокойствие. Определено имахме нужда да се наспим.
Вечерта в таверната беше по-кротко.
На сутринта в капана се беше хванала някаква змиорка.
И така потръгна деня.
Времето тихо, но леко мрачно.
Застанахме на дрейф пред Скала Марион да видим дали нещо кълве на пилкери.
И взеха да се появяват някакви шарени малки рибета.
Започна и да препръсква.
Бързо размина и започнаха да кълват приятно.
Дори едно охтоподче се излъга на блесната.
Настроението беше добре, биричките вървяха, чат пат някой извади малко рибе.. всичко екстра.
За чорбичка имаше. Стана към 16:00 и поехме към Лименария, като преди това направихме един голям кръг за да потролим.
Без да знаем кога сме закачили едно тунаки около 500 гр.
Проблема с пристанището на Лименария е ,че от години уж го ремонтират, но има пясъчни наноси точно на входа и стигат до под метър дълбочина.
Пролетта заседнахме там при предишното плаване и бях доста скептично настроен да ходим там, но екипажа много настояваше.
В Пилота(доста пълен атлас на пристанищата) пишеше близо до скалите да минаваме, но пак си е притеснително.
Влязохме плахо.. аз зяпам дълбочината.. 3м, 4м, 2.8...пот се стича от мене..
Навътре закрепи на 4м..
леко.. завъртях носа, и с кърмата леко леко стигнахме.
Взехме мъртвата котва, вързаха носа, кърмовите и тях и се по пристегнахме.
След 20 мин а отзад, а отпред.. наместихме се добре.
Седнах да изпия една бира.
И докато се радваме, дойде един дядка и каза.. тука не може.Това било мястото на някакъв дето сега е в морето.
Бил някакв откачен и щял да прави проблеми. Да се преместим с 1 метър в дясно....
На ръце придърпахме лодката на следващите халки.
Айде пак цялото упражнение.
Започнаха чистенето на рибите и приготвянето на чорбата, салати и ... както си трябва.
През това време се появи въпросния луд дядка. Оказа се супер готин пичага.
Живял е 30 години в щатите, женен за американка и си харчи пенсията в Гърция.
Явно затова не го харесваха другите гърци
Пича ни предупреди че най-вероятно сме спрели на мястото на някакъв друг рибар. Ама не трябва да има проблеми.
Супата къкреше, мезетата бяха на масата, гръцката музика дънеше , вече бях ударил едно узаки и... рибарското корабче дойде...
И се започна с караницата. Не говорят грам английски, а ние гръцки тоже..
Въжетата за мъртвата котва били негови и направо тръгна да ги отвързва от клита и носа на нашата лодка да остане свободен.
Тамън си представях как вече му хвърляме един пердах и се виждах как изкарваме остатъка от почивката в полицията.
Все пак се разбрахме.. Показа, че през неговата лодка от другата страна е свободно.
Все пак трябваше маневра. Запалих двигателя, отвързахме всичко , газ и с без никакви ядове застанахме от другата му страна.
Този път цялото местене отне точно 5 мин.
И купона започна.
По някое време ми стана криво за рибарите до нас.
Бяха семейство, мъж и жена. Започнаха да си оправят мрежите и да сортират рибата.
Не бяха хванали кой знае какво. Най-вероятно ние сме изпили тази вечер повече от колкото те са хванали и нормално да ни мразят.
Супата беше готова, топла, а те кой знае от кога са в морето.
Реших да им предложа.
На жената и се ядеше та две не виждаше, но тоя темерут ни мразеше
Ако щат. Започнаха с мрежите към 21:00 и приключиха към 03:00.
Ние добре изкарахме...
Всички сте виждали ергенски квартири, е при лодките е същото.
Особено след силна вечер..
Какво прави женски чорапогащник на "мъжка" лодка.. историята ще замълчи..
По излюпихме се, намотахме се и хайде пак на мястото където предният ден кълвеше.
Да ама греда.. няма кьорава риба.
И леко леко поехме на обратно към Лименас, да видим дали още духа.
Разбира се нищо общо с предните дни.
Направо скука.
Процедурата беше ясна.
Приставане, по един бърз душ докато има топла вода и в таверната.
И по креватите.
Програмата не беше много ясна.
Но все пак беше Петък, а ние от седмица обикаляме празните пристанища.
Време беше да свикнем с цивилизацията, затова решихме да отиваме към Кавала.
Новите понтони са много хубави, има си ток и вода, а и града е много хубав.
Все пак ще потролим днес. Надявах се вълните да са паднали и да все пак да повъртим от източната страна.
Да ама не. Клатеше много и не беше приятно.
Хайде леко леко и към Ираклица, там да завъртим и привечер в Кавала.
Това е поза само за снимката
Никаква риба повече не излезе.
Замислих се.. десет дни така..
И как ще ида след 2 дни на работа в мрачната София и затворен в офиса..
Но за сега има време.
В Кавала кипеше живот, даже повече от колкото бяхме готови да поемем.
Полицията вече сваля и двата номера.
Не бяхме яли скоро.. та..
Вечерта се разви добре. Доста лодки с български екипажи, раздувки, майтапи и бутилките попривършиха.
На следващият ден времето се развали, заваля ситен дъжд.
Екипажа беше уморен и решихме, че е време да си ходим.
Тъкмо да избегнем задръстванията неделя вечер.
Трудно се събира багаж и да приведем лодката в приличен вид.
Но след няколко часа бяхме готови.
Последна таверна
нямам снимки от тогава, но сериозно закрихме де
и багажа по колите.
Най-мразя да си тръгвам от Кавала.
Това беше!
Като равносметка - на платна не сме плавали.
Нафта сме изхабили за 50 евра.
Останаха 2 бири и 50 гр. Узо.
П.С. Ако има интерес, ще кача и другите пътешествия
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Платното с българското знаме ме изкефи 
